Джон Хършауър, theamericanconservative.com Следвайте Гласове в ТелеграмЕксклузивно интервю с Майкъл Ноулс за трансджендърствотоМайкъл

Джон Хършауър, theamericanconservative.com Следвайте " Гласове " в Телеграм

Ексклузивно изявление с Майкъл Ноулс за трансджендърството

Майкъл Ноулс влезе в заглавията по време на тазгодишната конференция на Консервативното политическо деяние, когато съобщи, че трансджендър идеологията би трябвало да бъде „ изкоренена от обществения живот “. Критиците на Ноулс, несъмнено, го упрекнаха, че пази геноцида, а когато трябваше да взе участие в спор за трансджендърството с последователя на либертарианството Брад Полъмбо в университета в Питсбърг по-рано този месец, протестиращи възпламениха негово плашило на улицата. Ноулс провокира яд у трансджендър деятелите точно тъй като вярно дефинира тяхната теза: Мъжете или могат да станат дами, или не могат. Ако не могат, това се отнася в идентична степен и за възрастните, и за децата.
Разговарях с Ноулс, другар и другар католик, за корените на трансджендър идеологията, ролята на страната в битката против нея и за религиозните измерения на дебата за пол и джендър. Разговорът ни беше редактиран за повече стегнатост и изясненост.

- Докато говореше в университета в Питсбърг, протестиращи изгориха твое плашило на улицата извън, задействаха противопожарните аларми и по всевъзможен метод се пробваха да пресечен събитието. Защо съгласно теб отхвърлянето на трансджендърството толкоз ядосва прогресистите?

- Трансджендър идеологията е ирационална по своята същина. Тя не е просто неправилна, или малко сбъркана, тя сама по себе си е прослава на ирационалното. За мен не е изненадващо, че хора, които застъпват тази позиция, могат да се държат по несъизмерим метод. И това може да се чака точно на диспути, тъй като дебатът изключва крясъците, писъците, виковете и заканите, както и експлозивите, които те хвърлят по постройките, което не вършат вътре, за благополучие, и излага причините, с цел да може всеки да реши умерено. И когато това се случи, трансджендърството издиша. Няма нищо в своя отбрана.
Поради това моят първи сътрудник в дебата, професор Доналд Макклоски, който се разпознава като трансджендър, който има три дипломи от Харвард, има половин дузина почетни доктората, има две дузини университетски изявления – даже и той не пожела да дебатира казуса с мен, скромния подкастър, без изключително високи научни степени. Той не пожела да седне, макар че евентуално е най-ерудираният, добре просветен бранител на трансджендърството в страната. Той се отдръпна от дебата, изключително откакто откри, че аз не съм просто подбудител или някой, който хвърля реторични бомби. Той се отдръпна от дебата, откакто чу причините ми срещу трансджендърството по време на предварителния ни телефонен диалог. Това беше като цяло един вежлив диалог, а след него, внезапно, в последната минута, той се отдръпна и аз мисля, че се отдръпна точно тъй като го уверих, че по време на дебата ще се държа умерено, премерено и рационално. Мисля, че той осъзна, че освен това състояние няма по какъв начин да завоюва дебата. Ако се беше появил в университета в Питсбърг и аз крещях и виках и го назовах с гадни имена, тогава той щеше да завоюва, изглеждайки като възрастния в стаята. Но в случай че дебатът щеше да бъде спокоен и рационален, той нямаше метод да го завоюва, тъй като позицията му е незащитима.

- Аз мисля, че концепцията за това какво е учтиво в този подтекст е неправилна. Например, ти не използваш „ желаните местоимения “ на проф. Макклоски и някои хора биха споделили, че това е неучтиво. Какво би дал отговор на хората, които считат, че би трябвало да „ уважаваш “ желаните от него местоимения? Как наподобява същинската вежливост в диалог с персона, която се разпознава като трансджендър?

- Аз почитам местоименията на проф. Макклоски. Уважавам верните му местоимения и почитам задоволително самия него, с цел да му кажа истината. Неуважително е да се лъжат хората. Това не значи, че би трябвало да използваме най-откровения език, с който разполагаме. Не съм срещу евфемизмите, които са значим аспект на учтивостта. Но има разлика сред евфемизма и лъжата. Ако се приказвам за 90-годишна жена и употребявам „ жена на известна възраст “, вместо „ остаряла старица “, аз съм вежлив и не неистина – тя в действителност е жена на известна възраст. Ако се изправя по време на вечеря и кажа „ Аз ще отида да употребявам тоалетната “, вместо да кажа „ Аз отивам в тоалетната “, аз употребявам по-мек израз, който е по-малко неприветлив на масата за вечеря, само че не неистина.

Ако нарека мъж „ тя “ и „ нея “, аз ще излъжа. А да се лъже е неуважително. Това е погрешно, обективно. Неуважително е по отношение на Бога, само че е неуважително и към личността, която лъжеш, тъй като, когато наречеш мъж „ тя “ или „ нея “, откакто той е изискал по този начин, това ще е намек, че въпросната персона не владее разсъдъка си, че тази персона не е способна на рационално мислене и говорене. Така че, ти ще излъжеш тази персона, ще успокоиш тази персона, както би го направил с всяко безразсъдно творение, с някой по-нисш тип животно, само че не и като с човешко създание, надарено с разсъдък, въпреки, в тази ситуация с трансджендърството, този разсъдък и воля да са замъглени и смутени от объркана идеология.

- Ти сподели в речта си на Консервативната конференция, че искаш „ трансджендърството да бъде изкоренено от обществения живот “. Какво значи това на процедура?

- Най-малкото, значи връщане към метода, по който обществото оперираше преди 2015 година, обратно към тези безоблачни дни на 2014 година. Тогава трансджендърството не беше открито в нашите закони и просвета, до момента в който Барак Обама не смени военната политика през 2015 година. И някакви законотворци в Шарлът, Северна Каролина, взеха решение да дадат на мъжете позволение да влизат в дамските тоалетни. Ние нямахме никаква обществена уточненост на трансджендърството преди този момент.
Подбрах думите си деликатно, и заради това демократичните медии трябваше да ги пренапишат, с цел да могат да ме оклеветят. Но всички тези думи имат значение. Те са в речта, която към този момент знам наизуст, тъй като непрестанно се цитира. Аз споделих „ За богатството на обществото, и най-много за богатството на бедните хора, които са паднали жертви на тази машинация, трансджендърството би трябвало да бъде изкоренено от публичния живот напълно, цялата неуместна идеология, на всички равнища. “ Ето че в изречението го определям като идеология, и прецизирам – в публичния живот. Не предлагам да изпратим пуританска полиция по къщите на хората, да хлопа по вратите или да рови в дрешниците им и да ревизира дали мъжете не държат там сутиени и токчета. Но, що се касае до публичния живот, мъжете нямат право да влизат в дамската тоалетна. Те нямат право да се показват като дами обществено. Те нямат право да влизат в ролята на дами в спортни тимове или на работното място или където и да е другаде.

Ако кажем, че дамите имат някакви специфични права и привилегии, това не значи, че аз пазя някаква шокираща и властническа позиция. Аз просто означавам обстоятелството, че дамите или ще имат тоалетна, или няма да имат. Това няма нищо общо с децата или с възрастта за единодушие, или с психиатричната оценка, която би трябвало да бъде направена, преди някой да стартира да се разпознава като противоположния пол. Това значи за всички, че сега, в който един мъж има „ право “ да влезе в дамската тоалетна, дамите към този момент нямат право на лична тоалетна. И това, апропо, не го вършат петгодишните, вършат го 25, 35 и 40-годишни. В момента, в който позволиш на един единствен мъж да прави това, ти си изкоренил категорията дамска тоалетна. В момента, в който позволиш на който и да е мъж да играе в женски състезателен тим, ти си изкоренил категорията женски състезателен тим. И тогава въпросът става, кое наподобява по-правилно: дамите да имат своя тоалетна, или мъжете да се събличат пред дами и девойки в съблекалнята и в тоалетната? Кое наподобява по-правилно? Кое има някаква действителна справедливост? Всички знаем отговора. Просто доста либерали, а също и, скърбя да го кажа, доста самоопределили се консерватори, се опасяват да го кажат, от боязън че ще наподобяват фанатици.

- Спомена казуса с женските спортове. Изглежда като че ли за някои консерватори най-големият проблем с трансджендърството е, че то ще наруши спортното начало на женския волейболен тим в гимназията. Защо републиканските законодатели се концентрират толкоз доста върху този проблем? Това трик за отбягване от хватката на по-сериозните последици от трансджендър идеологията ли е?

- Очевидно е. И също е елементарен метод за законодателите да стартират от някъде, когато видят някое клето девойче със разтърсване на мозъка, тъй като мъж е забил волейболната топка в главата ѝ – напълно ясно е, че това е погрешно. Фокусират се също и върху казуса с тоалетните, още веднъж тъй като е явен. И доколкото е явен, той е безапелационен за доста хора, което съгласно мен е доста добре. Но ние би трябвало да проследим тези хрумвания до разумното им умозаключение. Да, несъмнено, че не би трябвало да разрешаваме деца да стават транс, тъй като един мъж може скрито да бъде жена, и противоположното. Е, в случай че един мъж не може в действителност да бъде жена, и противоположното, тогава това е правилно и за 5-годишното дете, правилно е и за 25-годишните, правилно е за всички.

Трябва да последваме тези хрумвания до техните разумни заключения, тъй като трансджендърството не е единствено въпрос на логика на психиката или ексцентрично държание, а е въпрос на това по какъв начин ще подредим обществото и съгласно коя епистемология. Мисля, че тук епистемологията играе роля, тъй като мнозина консерватори одобряват всевъзможни типове демократични, с дребна писмен знак „ л “, правила. И по този начин доста от тях ще кажат, „ Не мисля, че мъжът може да бъде жена. Но кой съм аз да знам? Как бих могъл да знам? Аз не съм специалист. Не желая да натрапвам религиозните или културните си възгледи на никого, тъй че дано оставим площада да бъде безпристрастен, не желая да мисля за това, само че – не позволявайте момченцата да взимат премиите на момиченцата. “ Добре, само че ние не можем да пренебрегваме всички тези обширни въпроси. И не можем да имаме неутрално пространство, тъй като дамите или ще имат тоалетни, или няма да имат.

Това, което би трябвало да бъде напомнено на тези консерватори, е, че ние освен можем да знаем нещата, най-малко напълно главните неща като разликата сред мъж и жена, само че ние би трябвало да знаем тези неща, би трябвало да сме в положение да кажем нещо за тези неща. Ние ще живеем според или единия, или другия принцип. В Съединените щати хората освен имат право да стигат до тези изводи, само че са виновни да стигнат до тези изводи, тъй като ние живеем видимо в изискванията на самоуправление. Ако ни липсват качествата за размишление и морално схващане, с цел да стигнем до съществени изводи за човешката приорда и общество, значи ни липсва способността за самоуправление. И, за жал, мнозина консерватори наподобява потвърждават това.

- Ние толерираме маса подправени идеологии, по този начин ли е? Как отличаваш подправената идеология, която изисква угнетяване от страната, от подправена идеология, която няма потребност от това?

- По въпроса за антропологията, ние имаме две противоположни хрумвания. От една страна имаме трансджендър концепцията, че същинската персона на индивида няма нищо общо с физическото тяло на индивида, което допуска, че същинската персона, метафизичната персона – в миналото наричахме това душа, само че тези дни модерните хора се смущават от този език, назовават го „ еднаквост “ или „ джендър еднаквост “ или нещо друго, само че в действителност приказват за душата. Тяхната концепция е, че душата може да бъде друга от тялото, а също и обособена, и двете могат да бъдат в спор между тях. Консервативната концепция е, че тялото и душата са цялост. Техническият термин за това е хиломорфизъм и тази концепция е диктувала възгледите ни за човешката природа в продължение на минимум 2 300 години на Запад.

Според този, мироглед нашият пол произтича от тялото ни, тъй като душата не е джендърна, защото мъжете и дамите са от един и същи тип. Полът е неотменна обстановка на индивида, която съществува до момента в който съществува индивидът. Според този мироглед, може да съществува разлика сред изразяването на секс и джендър – има женствени мъже, има мъжествени дами. Но като предписание, обратно на трансджендърството, което има вяра, че в случай че има разлика в изразяването на пол и джендър, тялото би трябвало да бъде нарязано за по-добро сходство в изразяването на джендъра, консервативният мироглед е, че защото душата и тялото са цялост, човек има дълг да живее в сходство с природата си и в сходство с действителността.

Това беше хвърчащ отговор на елементарния въпрос, който ти зададе, който беше – по какъв начин дефинираме по кои проблеми би трябвало да бъдем малко по-твърди? За мен наподобява явно, че въпросът какво съставлява човешката природа в своите съществени разлики сред хората, би трябвало да бъде одобряван съществено. Как да го приемем съществено? Ами, питаме. Задаваме елементарни въпроси, от философията, от теологията, и гледаме по какъв начин е претеглила историята. И виждаме кои са по-убедителни. Почти сигурен съм, че всеки, на който е показано това разграничаване, ще се съгласи с обичайния мироглед. Поради това и трансджендър деятелите отхвърлят да вземат участие в диспути. Те не могат да създадат поредна теза. Тезата, която вършат, от време на време е материалистична – ние сме просто нашите тела, или че мозъкът на трансджендър хората, по този начин наречените, е друг от метода, по който наподобява тялото им. Но мозъкът, несъмнено, е част от тялото. Така че това отслабва аргумента. Или се опълчват от позицията на номинализма. Казват, че в действителност няма такова нещо като неустрашимост и женственост, че няма същински универсалии, че това са просто особености. Или пък ще бележит някакъв мотив, който в някои връзки е напряко албигойски, само че в никакъв случай не е пореден, заради което, даже с голям брой дипломи от Харвард те не дебатират по казуса.

Ако ме питаш въобще, оттатък трансджендърството. Как разбираме по кое време би трябвало да се тегли чертата? Как дефинираме кои въпроси са толкоз фундаментални за обществото, че би трябвало да излезем твърдо и да изключим другите възгледи? Ще ти дам отговора, който Антонин Скалия даде на мен, когато го попитах по какъв начин би трябвало да се отнасяме към избрани ремонти на Конституцията. Неговият отговор беше „ Много деликатно. “ Трябва да упражним здравомислие. Традицията може да бъде добър лидер тук. Значението за публичния живот може да бъде добър лидер за нас. Отвъд трансджендърството, кой е казусът, който може да изисква твърда линия, избрана от държавното управление? Бракът наподобява като идващият явен отговор. Бракът е главната градивна единица на обществото. Той е главният политически съюз. Затова мисля, че е добре да сме напълно ясни по този въпрос. И защото през последните години бяхме комплицирани по този въпрос, в този момент не е учудващо, че сме комплицирани по въпросите на пола и джендъра.

- Тези въпроси са значими и изискват интервенция от страна на страната, тъкмо тъй като те засягат въпроса за безконечния живот на индивида, по този начин ли е? Ако възприемеш брака погрешно, застрашаваш спасението на доста хора. Ако позволиш хората да бъдат комплицирани по отношение на джендър и пол и по отношение на метода, по който мъжете и дамите са основани, ти още веднъж застрашаваш спасението на хората. Твоята логичност тук отнася ли се за държавните религиозни правила?

- Държавата в никакъв случай не може да се разведе с религията. Всички човешки спорове, както вижда кардинал Манинг, са в последна сметка богословски. Затова би трябвало да стигнем до избрани елементарни изводи, религиозни изводи, в публичния живот. А религията е приучване към нравственост, което отдава на Бога заслуженото. Тома Аквински споделя „ Законът е разпоредба за общото богатство, основана и обнародвана от този, който се грижи за общността. “ И тъй като индивидът е както тяло, по този начин и душа, законът би трябвало да е насочен, би трябвало да е удобен за нашето преуспяване, както материално, по този начин и духовно преуспяване.

Нито един от тези въпроси не беше изключително спорен, до напълно наскоро. Питаш какви би трябвало да са границите при основаването на черква и общество – ние имахме основани доста църкви на щатско равнище още при утвърждението на Конституцията и няколко десетилетия по-късно. Нямаме основана инстиуция на федерално равнище, с цел да може да се посрещне религиозното многообразие в тринайсетте първични щата. И по този начин, през днешния ден благоразумието повелява държавникът, който се грижи за просперитета на Съединените щати, да бъде умен като змия и чистосърдечен като гълъб. Най-малкото, всички ние ще се съгласим, че страната би трябвало да търси положителното и да заобикаля злото. Доколкото законът удовлетворява тези условия, той ще култивира добродетелта и ще потиска порока. Доколкото законът култивира добродетелта и потиска порока, той ще култивира общество, което ще бъде в положение по-действено да отговори на Божията благосклонност.

Такова е било разбирането на първите хора, които основаха нашата страна, които желаеха да основат блестящия град на хълма и които, даже и в мрачните дни на Просвещението, осъзнаваха, че нашата нация би трябвало да се състои от морални и религиозни хора. И защото сме очевидци на възобновление на обичайните религиозни практики на нашата цивилизация, можем даже да се надяваме на все по-цялостно богословие измежду американците. Това беше предсказано от Алексис де Токвил в „ Демокрацията в Америка “ – че страната ще се трансформира или в атеистична, или в католическа. Много хора не помнят това предсказване на Токвил, а Токвил беше прав за доста други неща, тъй че може би и това ще се случи. Но без значение от това, главният принцип си остава – политиката е низходяща част от културата, филмите и малкия екран имат значение, само че законът също е преподавател. Хората реагират на поощряване. А през последните години страната насърчи разстройствата на държанието. Днес имаме доста по-разстроена страна. Ако страната, да се надяваме, насърчи положителното и вярното държание, можем да се надяваме да имаме по-добра, по-истинска и по-красива страна.

- В този смисъл, смяташ ли, че е подходящо да мислим за трансджендърството като за християнска разкол?

- Смятам го за подходящо, тъй като аналогът сред трансджендърството и християнството за мен е много очевиден. Но множеството хора в никакъв случай не са чували за катарите или за несторианите или арианите, или за доста от тези християнски ереси, тъй че не съм сигурен какъв брой може да е потребно това съпоставяне за доста хора. Мисля, че за повече хора ще е по-ясно, в случай че опишем трансджендърството като разумното или по-скоро нелогичното следствие на либерализма.

Либералният план цели да освободи индивида не съгласно обичайното християнско схващане за свободата, което е правото да правиш това, което би трябвало да правиш, освобождение от връзките на прегрешението, само че по-скоро да освободи индивида от всевъзможни задръжки, да го освободи от остарелия режим, от традицията, от фамилията, от настоящия честен ред, от сегашната биология, да го освободи даже от самия него. Но освобождението от себе си е невероятно и е действително единствено под формата на самоубийство. И в действителност, ние виждаме самия акт на самоубийство в трансджендър транзицията, която е тип ритуално самоубийство, по силата на което предходната персона е била убита. Човекът стартира да се назовава, безусловно, „ мъртво име. “  Предполага се, че по-късно се ражда нова персона.

Това е последна форма на освобождение, само че е освобождение, което споделя „ По-добре да господарствам в пъкъла, в сравнение с да прислужвам в Рая. “ Това е освобождение, което споделя, че мозъкът е свое лично място. Това е освобождение, което споделя „ Има хора, които виждат съществуващи неща, и питат за какво, а аз бленувам за несъществуващи неща и споделям за какво не? “ Това е привлекателното освобождение на гордостта, което в последна сметка заробва.

- Благодаря ти за отделеното време, Майкъл, правя оценка го.

- За мен беше наслаждение.

Инфо: theamericanconservative.com